)
Атон (Άθως) е планински полуостров, дълъг 57 км и широк 7-10 км. Общата му площ е 389 км2. Най-високият му връх е 2038 км. Част е от Халкидическия полуостров.
Църковното предание разказва за Света Гора (Αγίου Όρους):
След съшествието на Св. Дух, когато апостолите заедно с Божията Майка хвърляли жребий, кому каква страна ще се определи от Божия промисъл за проповед на християнската вяра, на Божията майка се паднала Грузиния, но Ангел Господен предварително й известил, че тази страна ще се просвети по-късно. "А тебе, казал й ангела, те чака друга страна, в която сам Бог ще те проводи." Междувременно праведният Лазар, който някога бе възкресен от Христос, бил в това време епископ Кипърски и усърдно желаел да види Божията Майка, но се боял да отиде в Йерусалим по причина на гонението, което били повдигнали иудеите против йерусалимските християни, затова по нейно собствено желание Лазар й изпратил кораб и тя тръгнала за остров Кипър. По тоя случай духнал силен вятър и отнесъл кораба в пристанището на Атонската гора, която в това време била препълнена с идоли; на нея се намирал Аполоновият кумир, при който се бил стекъл много народ на поклонениеи всеки получавал от него отговор на питанията си.
Щом се приближила до брега Божията Майка, всички идоли с голям глас извикали: "Человеци, прелъстени от Аполона, идете скоро на Климентовото пристанище и посрещнете Мария, Майката на великия Бог Иисуса!" Бесовете, които живеели в идолите били принудени от Божията сила против волята си да изкажат истината. Народът, като чул думите на идолите останал изумен и побързал да отиде на брега. Като видели корабът и в него Божията Майка, те я посрещнали с голяма почит и я попитали как е родила Бога, и как му е името. Тя всичко разказала на хората за Иисуса Христа. Тогава всички паднали на земята и се поклонили на родения от нея Бог, а на нея отдали голяма почит, повярвали в Спасителя и приели кръщение. Много чудеса направила там Божията Майка, подир покръстването им. Тя им оставила за учител едного от Апостолите, които били с нея и възрадвана душевно казала: "Нека това място бъде моя жребий, който ми се дава от моя Син и Бог." После благословила народа и пак казала: "Благодатта Божия да пребъде на това място и върху пребиваващите тук с вяра и благоговение и съхраняващите заповедите на моя Син и Бог. Всичко необходимо за земния живот те ще имат в изобилие и ще го придобиват с малък труд. И ще им бъде приготвен небесен живот и няма да прекъсне спрямо тях милостта на моя Син до свършването на вековете. Аз ще бъда застъпница на това място и гореща за него ходатайка пред Бога".
Като казала това Божията майка, втори път благословила народа и тръгнала за остров Кипър. В 8. век Божията майка отново удостоила Св. Атон с посещението си и се явила на Атонския пустиножител преподобния Петър, когото нарекла свой жребий. В житието на преподобния Петър Атонски се споменава, че този пустиножител преди постъпването си в Атонската гора имал за свой покровител Св. Никола. Един път се сподобил да види в неизказана светлина Божията Майка и Св. Никола, който стоял пред нея раболепно и я молил да покаже място на Петър за монашеско пребиваване. Пресвета Дева Мария му отговорила:
"В Атонската планина ще бъде неговият покой - това е моят жребий, даден ми от моя Син и Бог. Откъсвайки се от светските мълви и притежавайки духовни подвизи, с вяра и с любов призоваващите моето име, там временния си живот ще прекарат без печал и заради богоугодните свои дела вечен живот ще получат. Много обичам това място и искам да умножа иноческия чин и милостта на моя Син и Бог; служещите там да не се разоряват во веки и да съблюдават спасителните заповеди. Ще ги разпространя в тази планина на юг и на север, и ще я притежават от море до море, и тяхното име в слънчевата планина сътворя и ще защитя тези, които там търпеливо на постничество ще се отдадат".
Полуостровът се е оформя като манастирска общност през 963 г., когато монахът Атанасий основава манастира Великата Лавра, който и днес е най-големият от всички 20 манастира на Атонската Света Гора. Манастирът се е ползвал с покровителството на византийските василевси, което допринася за бързото му разрастване и увеличение на неговото богатсво и имане.
По времето на Четвъртия кръстоносен поход 13. век Света гора има нови католически господари, които насилствено принуждават светогорските монаси да приемат покровителството на папа Инокентий III. Това продължило до възстановяването на Византийската империя. През 14. век каталунски наемници ограбват атонските манастири. Когато през 15. век пада Византийската империя, Света Гора се намира под ислямското владичество на Османската империя. Османците нанасят тежки удари и грабежи над манастирите, но по-късно ги оставят на мира. Броят на монасите и богатстото на манастирите намаляват драстично през следващите векове. Все пак те успяват да оцелеят до началото на 19. век, когато манастирите започват да се посещават все по-често от поклонници и да приемат нови монаси от православните страни като Русия, България, Румъния и Сърбия. Всяка от тези страни изпраща щедри дарения за светогорските манастири и има по една "своя обител". Така до 1912, когато България има два свои манастира на Атон - Зографския и Хилендарския манастир.
През същата 1912 година, по време на Балканската война, турците са изгонени и след кратък дипломатически спор между Гърция и Русия за суверенитета на монашеския полуостров, който формално става част от гръцката държава след Втора световна война.
Според гръцката конституция Атонската планина (Света Гора) е самостоятелна административно-политическа единица, която има 20 манастира с правото на самоуправление, което се извършва от "Светата общност", управляваща автономията). Главен град и административни център е Карея, която е седалище на губернатора като представител на гръцката власт. Духовно, Света Гора е под директната юрисдикция на вселенския патриарх в Цариград. Наред с манастирите има 12 скита (по-малки манастири) и над 600 килии, каливи и кафизми.
Всички лица живеещи на Атонската Света Гора стават гръцки граждани без никакви формалности, след като приемат монашеството. Всеки поклонник от мъжки пол би могъл да посети Света Гора, но едва след като получи специално позволение. Посещението на жени в Света Гора е забранено с императорска вула през 1060 г. Дори и животни от женски пол не могат да се донасят в монашеската република с изключение на котки и кокошки (последните заради яйцата, които са необходими за направата на бои, използвани в зографисването на икони).
Двадесетте манастира в Света гора са подредени в стриктна йерархия (в скоби е посочен броя на монасите):
1. Манастир Велика Лавра, Ι. Μ. Μεγίστης Λαύρας (64) - основан през 963 г., престолен празник 5/18 юли, денят на преп. Атанасий Атонски
2. Манастир Ватопед, Ι. Μ. Βατοπαιδίου (163) - oснован през 972 г., престолен празник 25 март/7 април, денят на Светото Благовещение.
3. Манастир Ивирон, Ι. Μ. Ιβήρων (71) - основан през 972 г., престолен празник 15/28 август, Успение Богородично.
4. Хилендарски манастир, Ι. Μ. Χιλανδαρίου, сръбски (92) - основан през 1197 г., престолен празник 21 ноември/ 4 декември, Въведение Богородично.
5. Манастир Дионисият, Ι. Μ. Διονυσίου (71) - основан през 1375 г., престолен празник 24 юни/7 юли, Рождество на св. Йоан Предтеча.
6. Манастир Кутлумуш, Ι. Μ. Κουτλουμουσίου (86) - основан в края на 13. век, престолен празник 6/19 август, Преображение Господне.
7. Манастир Пантократор, Ι. Μ. Παντοκράτορος (25) - основан през 1363 г., престолен празник 6/19 август, Преображение Господне.
8. Манастир Ксиропотам, Ι. Μ. Ξηροποτάμου (25) - основан през 10. век, престолен празник 9/22 март, в деня на Светите 40 Севастийски мъченици, и на 14/27 септември - Кръстовъздвижение.
9. Зографски манастир, Ι. Μ. Ζωγράφου, български (48) - основан през 10. век, престолен празник 23 април/ 6 май, денят на св. Георги Победоносец.
10. Манастир Дохияр, Ι. Μ. Δοχειαρίου (30) - основан през 10. век, престолен празник 8/21 ноември, в деня на Архистратиг Михаил, и на 1/14 октомври, в чест на иконата на Божията Майка "Скоропослушница".
11. Манастир Каракал, Ι. Μ. Καρακάλλου (60) - основан в края на 10. век, престолен празник 29 юни/ 12 юли, денят на свв. апостоли Петър и Павел.
12. Манастир Филотей, Ι. Μ. Φιλοθέου (57) - основан през 990 г., престолен празник 25 март/ 7 април, Свето Благовещение, и 24 август/ 6 септември - св. преп. Козма Етолийски.
13. Манастир Симон Петра, Ι. Μ. Σίμωνος Πέτρας (94) - основан през 1257 г., храмов празник 25 декември/ 7 януари - Рождество Христово, и на 22 юли/ 4 август - св. Мария Магдалина.
14. Манастир Св. Павел, Ι. Μ. Αγ. Παύλου (112) - основан през 10. век, престолен празник 2/15 февруари - Сретение Господне, и 28 юли/10 август - денят на св. Павел Ксиропотамски.
15. Манастир Ставроникита, Ι. Μ. Σταυρονικήτα (42) - основан през 1541 г., престолен празник 6/ 19 декември - денят на св. Николай Чудотворец.
16. Манастир Ксенофонт, Ι. Μ. Ξενοφώντος (123) - основан през 11. век, храмов празник 23 април/ 6 май - денят на св. Георги Победоносец.
17. Манастир Григорият, Ι. Μ. Γρηγορίου (107) - основан през 1345 г., престолен празник 6/ 19 декември - денят на св. Николай Чудотворец.
18. Манастир Есфигмен, Ι. Μ. Εσφισμένου (121) - основан през 11. век, престолен празник на Възнесение Господне. Монасите в Есфигменския манастир не поменават Константинополския патриарх и не са в канонично общение с другите Светогорски манастири, а с гръцките старостилци.
19. Манастир Св. Пантелеймон (Росико), Ι. Μ. Αγ. Παντελεήμονος, руски (88) - основан в началото на 10. век, престолен празник 27 юли/ 9 август - денят на св. Панталеймон.
20. Манастир Констамонит, Ι. Μ. Κωνσταμονίτου (44) - основан през 11. век, престолен празник 27 декември/ 9 януари - денят на св. великомъченик Стефан.
Митология
Според древногръцката митология Атос (на български Атон) е гигант от Тракия, сражавал се дълго с бога на морето Посейдон. Атос изтръгвал камъните, с които искал да засипе Посейдон, но те се изсипали върху него. В крайна сметка Атос загубил битката и бил убит, а самото му тяло е Атон - целият полуостров.
Източници: Wikipedia, Pravoslavieto.com, Пътеводител по Атонската Света Гора...
